ИК Хурмус пуска „Сбогом, дневнико 3“
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СБОГОМ, ДНЕВНИКО 3 : УЧИЛИЩНИ ’ УБАВЦИ
от
Ненко Генов
С илюстрации от създателя
размер: 192 стр.
цена 11,95 лева
ISBN 978-954-26-1960-7
Забавно-многострадален завършек на образователната година на един петокласник
Очаквайте „ Училищни ’ убавци ” на 23 май!
За книгата
Е, това си е 100-процентов край!
„ Какви ги е забъркал пък в този момент този непрокопсаник? “, ще си кажеш ти. Само че аз в действителност се пробвах да бъда добричък. Честна дума! И каква стана тя? Оказах се отвън закона!
Не знам какво си мислех, като потеглих да избавям живота на класната, в случай че тя не пропуща мотив да вгорчи моя. Опитах се да бъда воин, а вместо това станах нарушител. Сега би трябвало да пиша бързо, тъй като от полицията всеки миг ще ме заловят и ще ме тикнат зад решетките.
Затова оставям този дневник като доказателство пред съда, че имах единствено най-хубави планове.
За създателя
Ненко Генов е джедай под прикритие, който се преструва на преподавател по британски. Завършил е британска лингвистика и кинорежисура. Когато не избавя галактиката и не ревизира контролни, Ненко е публицист и преводач на детски книги. Своята джедайска мъдрост за живота в даскало той споделя в „ Сбогом, дневнико! “ и неговите продължения – „ Планински патаклами “ и „ Училищни ’убавци ”.
Както и предходните две книги, трета част също съдържа QR кодове, водещи към любопитно в допълнение наличие в интернет.
Откъс
ЗДРАВЕЙ, ДНЕВНИКО МОЙ. И… СБОГОМ!
Край с мен. КРАЙ!
Така като се замисля, май е по-добре да зарежа писането на дневници и да стартира да си пиша завещанието…
Знам. Сто % си мислиш, че пресилвам, нали? Все отново не за първи път пиша сходно нещо. Сега обаче в действителност не мисля, че иска ми се размине. Не и по-късно, което направих.
Мразя да пиша. Това е общоизвестен факт. Писането е нещо като домашно, а домашните са гадни. Сам разбираш, че щом още веднъж съм се хванал за химикалката, освен това – непринудено, значи нещата са се оплескали доста крепко. По-здраво от всеки път в действителност.
По-здраво от оня път, когато омрънках света за нов телефон, а когато най-сетне го получих, взех решение да се изфукам и взех, че го затрих още на първия образователен ден. Нали помниш, тогава едвам не останах освен без телефон, само че и без другари.
По-здраво и от оня път, когато си бях навил на пръста да забогатея от продажби на домашно заплетен слайм, само че издъних рецептата, а като я излях в канала, взех, че запуших тоалетната и цяла седмица всички ходехме по потребност до съседите. И след това оная спекулация с планинските патаклами… Тогава разбрах, че от време на време е по-важно да излезеш от мача по пейнтбол не с чисти облекла, а с чиста съвест.
Знам, знам… Като се замисля над всичко, което претърпях през тази образователна година, май към този момент е пределно ясно. Нещата рядко се оплескват сами, нали? Е, може и този път да съм им оказал помощ малко.
Добре, де, добре! Поне ти не ми натяквай. АЗ оплесках всичко. И в този момент на теб, дневнико, се пада да съхраниш моето признание за поколенията.
Защото тези неща би трябвало да се знаят. Някой ден нещо сходно може да връхлети изведнъж и други окаяни, нищо неподозиращи възпитаници. И тогава тези мемоари може да им спасят живота. Буквално!
Можех да опиша всичко това, употребявайки смарт телефона си. Да стартира подкаст или нещо такова. Но тъкмо в момента… ами, да кажем, че имам алергия към телефони. Навличат ми доста неприятности, както си на път да схванеш.
И така… Най-добре да започваме. Предстои ти да научиш по какъв начин твоят създател стана нарушител.
Дано единствено съумея да ти опиша всичко, преди да се озова на оня свят. Или още по-лошо – в затвора…
Някои хора споделят: „ Днес не ми е ден! ”. На мен обаче НЕ МИ Е ГОДИНА! Кой да допусна, че пети клас може да е подобен призрачен сън?
Когато за първи път започнах да си повеждам дневник, нещата бяха много загрубели. Помниш, нали? Бях саботирал остарелия си телефон преднамерено (в своя отбрана ще кажа, че беше толкоз стар модел, че по този начин или другояче скоро щеше да сдаде багажа), след това бях оревал света да ми купят различен, а когато най-сетне получих чистак нов y-Phone Z, взех, че го затрих още на първия образователен ден.
Да изгубиш новия си суперскъп телефон, е много кофти, нали?
Представи си какъв брой по-кофти обаче е да ОТКРАДНЕШ нечий нов суперскъп телефон.
Да, вярно прочете. Откраднах телефон.
И знаеш ли кое е най-странното? Дори да имах късмет да постъпя различно…
Пак бих го откраднал.
Звучи непоносимо, нали? Ами… то си е отвратителна история.
По-добре да ти я опиша, до момента в който към момента мога. Знам, че е единствено въпрос на време да ме спипат.
За да схванеш по какъв начин се стигна дотук, ще би трябвало да стартира през цялото време. От деня, в който в учебно заведение се появи Онзи-Чието-Име-Не-Бива-Да-Бъде-Изричано.
Не, не приказвам за Волдемор. Не приказвам даже за оная надувка, братовчедка ми Яна. Някой даже по-ужасен!
Ето по какъв начин стартира всичко…
п редставя
СБОГОМ, ДНЕВНИКО 3 : УЧИЛИЩНИ ’ УБАВЦИ
от
Ненко Генов
С илюстрации от създателя
размер: 192 стр.
цена 11,95 лева
ISBN 978-954-26-1960-7
Забавно-многострадален завършек на образователната година на един петокласник
Очаквайте „ Училищни ’ убавци ” на 23 май!
За книгата
Е, това си е 100-процентов край!
„ Какви ги е забъркал пък в този момент този непрокопсаник? “, ще си кажеш ти. Само че аз в действителност се пробвах да бъда добричък. Честна дума! И каква стана тя? Оказах се отвън закона!
Не знам какво си мислех, като потеглих да избавям живота на класната, в случай че тя не пропуща мотив да вгорчи моя. Опитах се да бъда воин, а вместо това станах нарушител. Сега би трябвало да пиша бързо, тъй като от полицията всеки миг ще ме заловят и ще ме тикнат зад решетките.
Затова оставям този дневник като доказателство пред съда, че имах единствено най-хубави планове.
За създателя
Ненко Генов е джедай под прикритие, който се преструва на преподавател по британски. Завършил е британска лингвистика и кинорежисура. Когато не избавя галактиката и не ревизира контролни, Ненко е публицист и преводач на детски книги. Своята джедайска мъдрост за живота в даскало той споделя в „ Сбогом, дневнико! “ и неговите продължения – „ Планински патаклами “ и „ Училищни ’убавци ”.
Както и предходните две книги, трета част също съдържа QR кодове, водещи към любопитно в допълнение наличие в интернет.
Откъс
ЗДРАВЕЙ, ДНЕВНИКО МОЙ. И… СБОГОМ!
Край с мен. КРАЙ!
Така като се замисля, май е по-добре да зарежа писането на дневници и да стартира да си пиша завещанието…
Знам. Сто % си мислиш, че пресилвам, нали? Все отново не за първи път пиша сходно нещо. Сега обаче в действителност не мисля, че иска ми се размине. Не и по-късно, което направих.
Мразя да пиша. Това е общоизвестен факт. Писането е нещо като домашно, а домашните са гадни. Сам разбираш, че щом още веднъж съм се хванал за химикалката, освен това – непринудено, значи нещата са се оплескали доста крепко. По-здраво от всеки път в действителност.
По-здраво от оня път, когато омрънках света за нов телефон, а когато най-сетне го получих, взех решение да се изфукам и взех, че го затрих още на първия образователен ден. Нали помниш, тогава едвам не останах освен без телефон, само че и без другари.
По-здраво и от оня път, когато си бях навил на пръста да забогатея от продажби на домашно заплетен слайм, само че издъних рецептата, а като я излях в канала, взех, че запуших тоалетната и цяла седмица всички ходехме по потребност до съседите. И след това оная спекулация с планинските патаклами… Тогава разбрах, че от време на време е по-важно да излезеш от мача по пейнтбол не с чисти облекла, а с чиста съвест.
Знам, знам… Като се замисля над всичко, което претърпях през тази образователна година, май към този момент е пределно ясно. Нещата рядко се оплескват сами, нали? Е, може и този път да съм им оказал помощ малко.
Добре, де, добре! Поне ти не ми натяквай. АЗ оплесках всичко. И в този момент на теб, дневнико, се пада да съхраниш моето признание за поколенията.
Защото тези неща би трябвало да се знаят. Някой ден нещо сходно може да връхлети изведнъж и други окаяни, нищо неподозиращи възпитаници. И тогава тези мемоари може да им спасят живота. Буквално!
Можех да опиша всичко това, употребявайки смарт телефона си. Да стартира подкаст или нещо такова. Но тъкмо в момента… ами, да кажем, че имам алергия към телефони. Навличат ми доста неприятности, както си на път да схванеш.
И така… Най-добре да започваме. Предстои ти да научиш по какъв начин твоят създател стана нарушител.
Дано единствено съумея да ти опиша всичко, преди да се озова на оня свят. Или още по-лошо – в затвора…
Някои хора споделят: „ Днес не ми е ден! ”. На мен обаче НЕ МИ Е ГОДИНА! Кой да допусна, че пети клас може да е подобен призрачен сън?
Когато за първи път започнах да си повеждам дневник, нещата бяха много загрубели. Помниш, нали? Бях саботирал остарелия си телефон преднамерено (в своя отбрана ще кажа, че беше толкоз стар модел, че по този начин или другояче скоро щеше да сдаде багажа), след това бях оревал света да ми купят различен, а когато най-сетне получих чистак нов y-Phone Z, взех, че го затрих още на първия образователен ден.
Да изгубиш новия си суперскъп телефон, е много кофти, нали?
Представи си какъв брой по-кофти обаче е да ОТКРАДНЕШ нечий нов суперскъп телефон.
Да, вярно прочете. Откраднах телефон.
И знаеш ли кое е най-странното? Дори да имах късмет да постъпя различно…
Пак бих го откраднал.
Звучи непоносимо, нали? Ами… то си е отвратителна история.
По-добре да ти я опиша, до момента в който към момента мога. Знам, че е единствено въпрос на време да ме спипат.
За да схванеш по какъв начин се стигна дотук, ще би трябвало да стартира през цялото време. От деня, в който в учебно заведение се появи Онзи-Чието-Име-Не-Бива-Да-Бъде-Изричано.
Не, не приказвам за Волдемор. Не приказвам даже за оная надувка, братовчедка ми Яна. Някой даже по-ужасен!
Ето по какъв начин стартира всичко…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ